Блог на Стоян Везенков

Влязох тази сутрин в кабинета си, умислен с какво най-напред да се захвана от дългия списък със задачи. Първата ми работа бе да пусна печката. Тя не даде никакви признаци на живот. Пет пъти включвах и изключвах копчета, след това смених контакта. Не, никакъв звук, нито светлинка по уреда. „Дано е още в гаранция, веднага си помислих. Вчера я купихме, а днес не работи. Като дойде колегата трябва да ходи да я сменя, а има часове с клиенти днес. Как да се сгрее кабинета за работа? Как може да купиш нещо вчера и днес вече да не работи!“ Хвърлих една благословия на китайската икономика, която наложи нискокачествените и евтини стоки и се заредиха носталгични мисли към германските качествени уреди, които вече никой не купува, дори и ние. Включих старата печка в контакта и хоп, изненада, и тя не заработи.  Тогава се събудих и спрях автоматичните мисли и тръгнах по веригата да търся тока. Слязох до таблото с поне 30 електромера и видях, че никой не работи. Веднага набрах номера на хазяи

“Хвърчащите хора /Валери Петров/ Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги - литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора и изобщо - стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е верно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'. Но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора - да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора?” ―  Валери Петров Други стихове >>>>>>

От хилядолетия човек си задава въпроса какво е той? Моделите за човека са краен брой, не са чак толкова много. Обикновено се свеждат до три основни "съставни части" - Дух, душа и тяло. Мен повече ме вълнува въпроса Къде се намира психиката (Душата) на човека, след като никой не е отговорил на въпроса Какво е тя.

Откровено със Стоян Везенков по Българското Национално Радио, автор: Светлана Тодорова Стоян Везенков е молекулярен биолог, доктор по невробиология и специалист по приложни невронауки. Сигурно е много интересно да си едно от трите му деца, защото той обича да говори с тях за... квантова физика и за разума в природата. Още по-интересно е да си самият Стоян Везенков и да се опитваш да проникнеш в тайните на живота. От живата молекула до живия Бог, не знам дали точно като градация и като процес на все по-голямо задълбочаване или пък, може би, извисяване – всичко това е любопитно за него. В звуковия файл ще чуете кога е възникнал този интерес, какъв е пътят, какво точно е биофийдбек, защо боледува българинът и защо грешката е вярна. Цялото интервю можете да намерите на аудио запис тук!

Интервю с доц. Стоян Везенков за nauka.bg .... "Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? Има бъдеще, но единственият шанс на българските учени е да създадат устойчиви и работещи контакти с водещи учени от чужбина. Причината за това е, че за да „пробие“, българският учен не трябва да изостава от съвременната технология на правене на наука. Големият проблем на българската наука е, от една страна че няма достъп за публикации в чужди издания, а от друга – че  всяко изследване е свързано с финансови средства. Българският учен не разполага с финансовия, технологичния, а понякога и мотивационен ресурс за осъществяване на изследванията си. В същото време българските учени имат доста плодотворни идеи и множество открития го доказват. За съжаление много открития стоят така – открити, публикувани, но неприложени в практиката. Науката тук има сериозен потенциал, но е необходимо да стане по-прагматична. Това означава, дори с малки стъпки, да започне диалог и сътрудниче