Авантюра ли е да си учен в България?

Интервю с доц. Стоян Везенков за nauka.bg

....

"Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Има бъдеще, но единственият шанс на българските учени е да създадат устойчиви и работещи контакти с водещи учени от чужбина. Причината за това е, че за да „пробие“, българският учен не трябва да изостава от съвременната технология на правене на наука. Големият проблем на българската наука е, от една страна че няма достъп за публикации в чужди издания, а от друга – че  всяко изследване е свързано с финансови средства. Българският учен не разполага с финансовия, технологичния, а понякога и мотивационен ресурс за осъществяване на изследванията си. В същото време българските учени имат доста плодотворни идеи и множество открития го доказват. За съжаление много открития стоят така – открити, публикувани, но неприложени в практиката. Науката тук има сериозен потенциал, но е необходимо да стане по-прагматична. Това означава, дори с малки стъпки, да започне диалог и сътрудничество с бизнеса и обществото, за да може да получава ресурси не само от еврофондовете, но и от бъдещите ползватели на откритията. Ние сме в състояние да иновираме и откриваме, големият проблем е реализацията на иновациите и откритията. Правенето на наука е технология, а не творчески процес. Именно затова е необходим точно този прагматичен начин на мислене. След като българските учени се реализират успешно в най-добрите университети в света, това означава, че капацитет и потенциал за правене на наука тук има, необходима е промяна в средата. Защото следващият проблем, който се задава е сривът в образованието и драстично намаляващият интерес сред младите хора към фундаменталните науки. Това е сериозна опасност, която не бива да се подценява или пренебрегва. Ако не се вземат конкретни мерки науката да стане интересна за младежите още в средното образование, то българската наука постепенно ще залезе."

...

"Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Науката – въпреки че има конкретна технология – е поприще за творци, не за сухари. Тези, които обичат да задават въпроси и да търсят отговори, са родени учени. Би било прекрасно те да осъзнаят, че науката ще им даде възможност да развиват тези свои способности, да търсят и да намират решения.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

За мен всичко започва от образованието. Науката трябва просто да влезе в образованието и образованието да стане научно. Остарелите начини на поднасяне на остарели факти (защото съвременните факти въобще не стигат до училищата) отблъскват децата от науката. Като родител аз ежедневно се боря да поддържам интереса на моите деца в определени направления, въпреки неадекватното поведение на учителите в училище. На първо място трябва да се промени коренно средното образование. Така ще се даде възможност на ентусиазирани и търсещи млади хора да открият науката като поприще. На второ място е нужна промяна и във висшето образование – студентите през цялото време трябва да участват в научно-изследователска работа, а това в момента е голям проблем в българските университети. Необходимо е науката да влезе в университетите – те да не са висши училища, а изследователски центрове, в които студентите се научават да правят наука. Третото място, на което е нужна коренна промяна са научните организации. Условията за работа там, както и възнагражденията в момента по никакъв начин не обезпечават нормалното човешко оцеляване на работещите. Няма как някой да се посвети на науката, като в същото време не може да посрещне елементарните си битови нужди в ежедневието. Достойното за инвестицията и потенциала заплащане е необходимо условие за правене на успешна наука. Всеки български учен в момента минава през тази месомелачка и малкото оцелели търсят реализация извън страната. От моя випуск в университета – 35 човека завършихме молекулярна биология – аз съм един от тримата, които са се върнали в България."

АВТОР

rossy.tashkova

Цялото интервю можете да прочетете тук!