Блог на Стоян Везенков

Идеята за създаването и развиването на Център за приложни невронауки Везенков е продиктувана от необходимостта в обществото невронауките да се доближат и дори да бъдат в директен контакт с хората. В момента толкова бързо се развиват, че човек трудно може да ги следи извън тясно специализираните институти и лаборатории. Лекари, терапевти, учители и родители, които имат крещяща потребност от новите парадигми, които се раждат непрекъснато, от новите научни факти, които променят мисленето, ценностите и подходите към живота и самите себе си, трябва да бъдат подкрепени и подпомогнати в развитието на новото време. А новото време е на една нова одухотворена, ориентирана към човека наука, която да решава по един прост и обикновен начин нарастващите лавинообразно проблеми от психо-социално естество - отчуждението, дигитализацията, появата на изкуствения интелект и много други. Повече за научната дейност на Центъра тук ! Повече за образователната дейност на Центъра тук ! Повече за терапев

Влязох тази сутрин в кабинета си, умислен с какво най-напред да се захвана от дългия списък със задачи. Първата ми работа бе да пусна печката. Тя не даде никакви признаци на живот. Пет пъти включвах и изключвах копчета, след това смених контакта. Не, никакъв звук, нито светлинка по уреда. „Дано е още в гаранция, веднага си помислих. Вчера я купихме, а днес не работи. Като дойде колегата трябва да ходи да я сменя, а има часове с клиенти днес. Как да се сгрее кабинета за работа? Как може да купиш нещо вчера и днес вече да не работи!“ Хвърлих една благословия на китайската икономика, която наложи нискокачествените и евтини стоки и се заредиха носталгични мисли към германските качествени уреди, които вече никой не купува, дори и ние. Включих старата печка в контакта и хоп, изненада, и тя не заработи.  Тогава се събудих и спрях автоматичните мисли и тръгнах по веригата да търся тока. Слязох до таблото с поне 30 електромера и видях, че никой не работи. Веднага набрах номера на хазяи

“Хвърчащите хора /Валери Петров/ Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги - литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора и изобщо - стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е верно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'. Но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора - да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора?” ―  Валери Петров Други стихове >>>>>>

От хилядолетия човек си задава въпроса какво е той? Моделите за човека са краен брой, не са чак толкова много. Обикновено се свеждат до три основни "съставни части" - Дух, душа и тяло. Мен повече ме вълнува въпроса Къде се намира психиката (Душата) на човека, след като никой не е отговорил на въпроса Какво е тя.

Откровено със Стоян Везенков по Българското Национално Радио, автор: Светлана Тодорова Стоян Везенков е молекулярен биолог, доктор по невробиология и специалист по приложни невронауки. Сигурно е много интересно да си едно от трите му деца, защото той обича да говори с тях за... квантова физика и за разума в природата. Още по-интересно е да си самият Стоян Везенков и да се опитваш да проникнеш в тайните на живота. От живата молекула до живия Бог, не знам дали точно като градация и като процес на все по-голямо задълбочаване или пък, може би, извисяване – всичко това е любопитно за него. В звуковия файл ще чуете кога е възникнал този интерес, какъв е пътят, какво точно е биофийдбек, защо боледува българинът и защо грешката е вярна. Цялото интервю можете да намерите на аудио запис тук!