"Мисля, следователно греша!"

Влязох тази сутрин в кабинета си, умислен с какво най-напред да се захвана от дългия списък със задачи. Първата ми работа бе да пусна печката. Тя не даде никакви признаци на живот. Пет пъти включвах и изключвах копчета, след това смених контакта. Не, никакъв звук, нито светлинка по уреда. „Дано е още в гаранция, веднага си помислих. Вчера я купихме, а днес не работи. Като дойде колегата трябва да ходи да я сменя, а има часове с клиенти днес. Как да се сгрее кабинета за работа? Как може да купиш нещо вчера и днес вече да не работи!“ Хвърлих една благословия на китайската икономика, която наложи нискокачествените и евтини стоки и се заредиха носталгични мисли към германските качествени уреди, които вече никой не купува, дори и ние. Включих старата печка в контакта и хоп, изненада, и тя не заработи. 

Тогава се събудих и спрях автоматичните мисли и тръгнах по веригата да търся тока. Слязох до таблото с поне 30 електромера и видях, че никой не работи. Веднага набрах номера на хазяина, по-точно на човека, представляващ хазяина докато си мърморех наум, как може да ни остави без ток без да ни предупредят. Прозвуча ведрия глас на Иван и ме поздрави. Аз веднага му се оплаках и го попитах, държейки му сметка, защо нямаме ток, при условие, че много добре знае – без ток не можем да си вършим работата. Той се извини и ми каза, че нищо не знае и ще звънне два телефона и като разбере ще ме уведоми. Точно в момента на затварянето на телефона таблото се включи и тока дойде. Тъкмо въздъхнах с облекчение и се опитах да рестартирам сутрешните си намерения и хоп, отново спря. 

Вече окончателно се събудих, защото след по-малко от час щяха да дойдат клиентите. Излязох и отидох при съседите, малка семейна фирма сарачи. С изумление видях, че лампите им светят. Поздравих ги и веднага им се оплаках за ситуацията, в която съм. Като стар наемател Никола ми обясни, че сме на различни трансформатори и вероятно има авария в нашия. И усмихнато ми разказа, че често се случвало в миналото. А аз започнах разпалено да мърморя, че с включването и изключването на тока, всички електроуреди са застрашени и какво ще правим, ако изгорят. Сестра му Василка пък надълго и нашироко разказа нейния минал опит в друга фирма, как са съдили електроразпределителната компания и трябва всеки да се научи да й търси отговорност, като отговор на далеч по-спокойния й брат, който се подсмихна и отрони, че кой ще ни плати загубеното време с разправии по съдилищата и пропуснатите ползи, докато отново трябва да инвестираме в нова техника. После предложи ефидно на сестра си да се кандидатира за кмет, за да реши всички проблеми на хората, след като толкова много знае. Познати реплики във всяко семейство. Докато ги слушах, аз вече четях в нета, че хиляди домакинства са останали без ток тази нощ точно в нашия квартал поради... кражби по обекти на електроразпределителната компания. Изумлението ми беше пълно. Що за хора са това? 

Веднага набедих на глас малцинствата и вече набирах денонощния телефон за клиенти на компанията. Отговори ми телефонен секретар със съобщение, че ако сме от тези и тези квартали, аварията ще бъде отстранена до 12 часа на обяд, ако не сме от тези квартали, за други аварии „Натиснете 1!“ Какво нахалство, да оставят съобщение на секретар. Едва втората ми мисъл беше, че сигурно хиляди хора загряват телефона и това е напълно отиграно решение в такива ситуации. Затворих мобилния като спонтанно тръгнах към други потърпевши на улицата и оставих Ники и Вася да си направят пуш пауза, заради мен, от учтивост и съчувствие. Е, убедих се, че има и други като мен безпомощни, чакащи и намръщени и някак си това ми подейства ободрително. Друг съсед ми посочи служителите, които възстановяваха щетите от кражбата нощес в близкия трафопост. 

Върнах се при моите съседи и запалих цигара вече окончателно събудил се, дори и без кафе и потънах в размисли, докато Ники ми разказваше конспиративната си версия, че вътрешни хора в електроразпределителната компания участват в тези чести кражби. 

Колко е автоматично мисленето ни!? Колко подвеждащо и реактивно е!? Колко лесно може да се тласне в една или друга посока и да натвори един милион сценарии!? Но колкото и разнообразни да са те си приличат, може да се намери модел, стига да го наблюдаваме и изучим. 

Мислите, породени от безпокойство и страхове са изключително бързи, мигновени и потичат като бурен поток в насечен терен на емоционалните ни колебания... „Мисля, следователно греша!“, прочетох едно заглавие вчера и твърдо реших да разнищя проблема с бъговете на рационалното ни мислене...

Повече за мита на "правилното мислене" тук >>>>>>