Разбира се, че ДА!
Образователната система и методи, поведението на родители и учители, пряко влияят на здравето на детето, освен мръсния въздух, праха в класната стая, вредната храна и напитки около училището.
Как обаче да индивидуализираме подходите си като родители и учители без да знаем нищо за детското тяло, реакции, капацитет на натоварване и способности за възстановяване и още по-лошо без въобще да си задаваме този въпрос?
Кои са най-важните условия на материалната и нематериална среда за здравословното функциониране на детето на първо място и после за едно приятно и ефективно възпитание и обучение у дома, в детската градина и в училище?
Първо и най-важно, необходими са комплексни знания за детето в развитие от всички, които се докосват по един или друг начин с него.
Ще трябва да засегнем една изключително болна тема, без да се прави задълбочен анализ, а именно състоянието на университетите, които подготвят педагогическите и здравни специалисти.
Педагогика, психология, педиатрия, логопедия, ерготерапия, социални дейности, физическо възпитание и възпитанието в творчество и изкуствата и още много други области от научното знание и практика, както и безброй компетентности, които трудно могат да бъдат покрити от един човек, в случая родителя, а след първи клас и учителя, и в по-голяма степен здравния специалист.
Не само, че е трудно да бъдат покрити, но и често пъти е невъзможно да бъдат интегрирани като единен комплекс от познания заради нарочно разминаване в терминология, излишно дробене на научните факти и "развитие" на научните направления в университетите единствено и само в посока кариерно академично "израстване" на преподавателите, които подготвят кадрите за основните стълбове на обществото - образование и здравеопазване.
Понижаване на качеството на обучение на кадрите последните 20 години доведе до плодове, които се виждат от всички, не само от специалистите - със съмнителна компетентност, да не говорим за комуникативни способности за изслушване, водене на дискусии и решаване на проблеми, та дори и без елементарно етично поведение.
Раздразнителни, агресивни и дори неетични, без всякакъв такт възпитатели и учители влизат в класните стаи и сеят конфликт след конфликт в неспособността си да заинтригуват учениците. Основен причина за това поведение на учителите е друг конфликт между образователната система и самия учител, който трябва да препуска по учебния материал формално, за да угоди на "минималните държавни изисквания". Този конфликт не може да бъде подобаващо разрешен и от най-опитните и ерудирани учители без да засегне психичното и физическо здраве на децата. Системните безсмислени натоварвания на учениците заради държавни нормативи и изисквания, несъобразени с техните възможности, капацитет и чисто телесни способности, темперамент и потребности, водят до редица вегетативни дизфункции - задух, паник атаки, сърцебиене, потене, главоболие, разстройство, запек, болки в корема. Когато се повтарят системно без да се предприемат адекватни мерки за преодоляването им, те се превръщат в устойчиви състояния. Детето се опитва да реши създадения му дискомфорт по най-различни начини - раздразнение, бойкот, отказ от участие в дейности и в крайна сметка изгражда негативно отношение към училището и всичко свързано с него. А когато няма алтернатива и човек неуспешно се опитва да разреши един конфликт, това е една моделна система за дистрес, съответно за най-различни нарушения - вегетативни, афективни, когнитивни и поведенчески.
Родителите, от своя страна, в съвременната динамична пазарана среда са достатъчно заети и те самите с един куп проблеми, неразрешени конфликти и самите те страдащи от някакви вегетативни и емоционални проблеми, изцяло поверяват отговорността на образователната система за развитието на собствените си деца. И често застават на нейна страна и се обединяват срещу детето да го възпитават и обучават. И като добавим към всичко изброено горе и липсата на подкрепа от страна на родителите, детето изпада в безизходица и безнадеждност, която е основната предпоставка за възникване на заболявания.
Може би неслучайно статистиката сочи, че около 70% от децата страдат от поне един вегетативен симптом "с неизвестен причинител" - задух, паник атаки, сърцебиене, потене, главоболие, разстройство, запек, болки в корема, бърза уморяемост, раздразнителност, агресия, "хищнически синдром" и др. Лекарите обаче нямат хапче за вегетативен дисбаланс и разбита нервна система, и автоматизирани заучени поведенчески реакции. Психолозите не могат да променят средата и се опитват да компенсират като създават "безопасно място" за детето, което от време на време да "се спасява". Родителите игнорират проблема и оставят детето, ако може да от само себе си да го реши или "да го израсте".
Видно е, че в крайна сметка в днешната образователна система децата ни са поставени в ситуация на оцеляване, което естествено "възпитава" инстинкти за оцеляване, основно в две посоки - активно агресивно поведение (реакции "бий се или бягай, спасявай се") и пасивно "отказ от участие" поведение (реакции на замръзване). И когато инстинктивното поведение започне да се наказва и детето не може да се справи дори на ниво инстинкт за оцеляване, следват болестите като резултат.
Единични добри практики, прилагани от отделни учители не решават проблема. Кардинални промени в образователната система също няма да решат проблема, те се случват непрекъснато, но в козметични посоки.
Необходима е либерализация на образованието, в която основна роля за възпитанието и обучението на децата да играе родителят. Той да избира от десетки алтернативни образователни системи, които са в естествени конкурентни условия без регулиране от държавата на компоненти на учебния процес. Така и бизнеса ще може да си построи собствени училища, за да си изгражда собствени кадри.
Но преди разтоварването от отговорност на държавата да се случи, трябва да са се появили здрави, целеустремени, идейни и будни родители. Това са хора с фини способности, които на първо място не вредят на детето по никакъв начин и същевременно го съпътстват, подкрепят и помагат в неговото израстване и развитие.
Днес не е достатъчно просто да кажеш на детето и себе си, че го обичаш, а трябва знание и мъдрост да го опазиш от вредоносната среда.
Тези родители ще започнат първоначално да разрешават проблеми след проблем с индивидуални решения, а после и с по-мащабни инициативи ще са способни да изградят алтернатива на сегашната безхаберна към здравето на децата образователна система.
Само тогава, когато има алтернатива, ще могат дори да принудят, ако трябва, образователната система да се реформира и да премахне вредоносните си въздействия върху децата и да се либерализира.
Може би е време за по-сериозна гражданска инициатива в посока "здрав и буден родител"?
Само здрави и будни родители и учители могат да възпитават здрави и будни деца, нали?
автор: д-р Стоян Везенков
Център за приложни невронауки
София
Коментари
Публикуване на коментар