Блог на Стоян Везенков

“Хвърчащите хора /Валери Петров/ Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги - литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора и изобщо - стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е верно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'. Но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора - да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора?” ―  Валери Петров Други стихове >>>>>>

От хилядолетия човек си задава въпроса какво е той? Моделите за човека са краен брой, не са чак толкова много. Обикновено се свеждат до три основни "съставни части" - Дух, душа и тяло. Мен повече ме вълнува въпроса Къде се намира психиката (Душата) на човека, след като никой не е отговорил на въпроса Какво е тя.